Защо детето няма желание за нищо

Нормално е на детето да му стане скучно в някакъв момент. Но ако това състояние продължава с дни и то става все по-унило, означава, че има проблем и трябва спешно да вземете мерки. Най-вероятно става дума за апатия, която може да бъде преодоляна с правилната тактика. Това състояние може да се прояви доста по-сериозно в периода на юношеството, когато може да се наложи да ползвате и помощта на психолог, за да предотвратите риска от депресия.

Ето най-важното, което е добре да знаете за апатията при децата!

Какво представлява апатията

Етимологичното значение на термина идва от гръцкото a-pathos, което означава липса на страст. Като под страст се включва всичко, свързано с афективната сфера: емоции, чувства, желания.

В днешно време апатията се свързва с липсата на мотивация. А най-любопитното е, че напоследък все повече се говори за една друга причина, провокираща този проблем. Става дума за виртуалното общуване, което предлага фиктивни образи на силно активен живот. Той обаче си остава само на екран и е далеч от реалността, която на неговия фон вече изглежда бедна и нестимулираща.

Получава се един сблъсък между фикция и действителност. Пред компютъра сме смели бойци, а когато излезем навън, не знаем какво да правим, на кого да се доверим и как да решим реален проблем. Всичко това води до апатия. А най-податливи са децата, особено в юношеска възраст, предупреждават експертите.

Дете без желание за игри.

Снимка: Shutterstock

Кои са симптомите

Характерни за това състояние са липсата на желание за правене, на каквото и да е.

• Нулев интерес към обичайните дейности и хобита;
• Нежелание да се планира дори близкото бъдеще и усещане за празнота.

Апатията много прилича на мързела, но не бива да се бърка с него. Мързелът е по-скоро индивидуална особеност на характера, докато апатията е психологическо страдание.

Не трябва да се бърка и с депресията, макар тя да е един от симптомите на апатията. Но невинаги двете вървят ръка за ръка.

Какви са причините

Има три категории апатия, които имат строго различен произход:

Апатия след разочарование

Това е най-честата форма. Тя е реакция след разочароващи очаквания. Хората обикновено изпитват вътрешен гняв, който не знаят как да изразят външно и го задушават с липсата на мотивация. „Какъв е смисълът от живота, ако нямам това, на което се надявах?“ – това е може би един от най-задаваните въпроси в този случай.

Апатия от имитационен характер

Това е тип бездействие, характерно за хора, които лесно биват повлияни от поведението на други. Най-често те имитират членовете на семейството си. Ако никой от родителите не проявява ентусиазъм, нищо чудно и децата да последват този тип поведение. Тази апатия се формира от много ранна възраст. Резултатът е: хора, които нямат какво да кажат или направят, защото вярват, че не чувстват нищо или смятат, че няма смисъл да занимават другите с мислите си.

Апатия, свързана с депресия

В този случай апатията е симптом, който съпътства емоционално състояние на дълбока депресия и има по-сериозни негативни последици. Тя се различава от първите два типа, тъй като е свързана със самообезценяване, потисната враждебност, ниски нива на енергия и много интензивни емоционални блокове.

Защо е важно да измъкнете детето от това състояние

На първо място е важно самото дете да осъзнае, че е попаднало в пагубен за него вакуум от действия и емоции. И трябва да разбере, че е нужна наистина много малко воля, за да възстанови енергията си.

Някои приемат апатията за нормално състояние, които им създава своеобразна защитна обвивка срещу живота. Но това е илюзия, която пречи да се живее пълноценно.

Лечението срещу апатията зависи от степента на тежест. В първите два случая може да се реши и с помощта на семейството, докато в третия е необходимо да се потърси и психолог.

Деца заедно

Снимка: Shutterstock

Как да противодействаме на апатията

Може да опитате да поставите малки цели, които детето да осъществи лесно. И да го изненадвате с дребни жестове на внимание, които му носят радост. Това постепенно ще пробуди неговия интерес и то бавно ще се измъкне от капана, в който е попаднало. Опитайте да върнете интереса му към дейност, която е упражнявало преди много време.

Всички творчески занимания също много помагат, както и помощта в домакинството. Избягвайте да му казвате, светът си е все същия, защото това само ще затвърди убедеността му, че нищо хубаво не се случва. По-скоро намерете нови стимули, които да го накарат да излезе от пасивността си.

Изведете детето извън дома, дори за най-обикновена разходка. И го изслушайте, защото то със сигурност има какво да ви каже. Уверете го, че това е временно преживяване, което ще отмине и ще остане само като един лош спомен в живота му.

Деси Тодорова по материали от Donna moderna